MERRY CHRISTMASS AND NEW YEARS HOLIDAYS . . .
(C) 1990 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
All Rights Resereved
Monday, December 31, 2007
(From the book of collection stories "AMERICAN LOG BOOK" - 2007)
НЕЩО,
КОЕТО ПРЕДПРИЕМА
ВСЕКИ
A STEP
THAT EVERYONE
TAKES
- short story by Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY -
ГОШО ПЛАТНОХОДА,
бе водолаз първа категория във водолазна група без регистрация, създадена в предприятие приютено в полуразрушени пристанищни складове. Поради липса на персонал, следствие висши ходатайства, Платнохода бе назначен старши. Отговаряше с главата си за присъствието или отсъствието - едва тогава за работата, на изклю-чително добре сплотена водолазна група. Общо взето, занимаваща се с обхождане на нощни заведения призори, и, незаконен добив на археологически остатъци по морско-то дъно посред бял ден. Крайбрежието на Черно Море, от край време е поделено на точни работни парцели. Каквито няма да откриете никога, на никаква морска карта, продукт на някоя от многобройните институции с грижа за морето.
ГОШО ПЛАТНОХОДА водеше надниците на хората, техния порцион, часовете под вода и на море, зареждайки бутилките с възможно най-чист белоградски кислород. Майсторски прикривайки ежедневни зулуми. Платнохода бетартор на тайфа видяла много - понесла малко. Често пъти редно. Най-често безредно. Не бе влизал под вода от време онς. Когато, участвайки в спасяване на заседнал платноход пред Латакия, посегнал да гушне за у дςма няколко сигнални ракети. Ракетите избухнали. Парнали го по главата. Пипнали го в мозъка, ударили дробовете. Едва оцелял. Иначе, подводни часове си пишеше.
Платнохода; подобие на тартор и пират; цицаше цицата, както казва народа по тези места. Тоест получа-ваше подходящ процент в пари, валута и подлизурство. За да трае и мълчи, та дано потръгнат отведнъж обърканите работи на неговите хора, и едва тогава - работите на държавата. Всичко това Платнохода разкриваше с чест, достойнство и клониран наивитет, при всеки подходящ случай. Изпълнен със своеобразна гордост на пристанищен простак, достигнал пост на дребен държавен началник Пред първия срещнат. Подир втория коняк .
- Моят полагаем се Рабΰт! удряше по масата той. - Моят законен Персентаж!
През онези времена на идиотски икономически въз-брани, когато вносът на памперси, дамски превръзки и тоа-летна хартия бе възпретен, в интерес на безумно разразстваща се промишленост, за подобни изявления се изискваше огромна смелост. Зад гърба на Парахода стояха местни политически величия, гдето сега никакви ги няма.
Практиката да получава без да дава, Гошо Платнохода бе усвоил в недалечния Среден Изток, където бе работил всеки Божи Ден освен с ръце, и с глава. Там, именно там, бе успял да усвои езикът на тъмните сделки.
- Дадено! - пресичаше събеседникът си той. - Колко за теб - колко за мен - казвай!
Човекът казваше.
- Не! отсичаше моят пръв помощник. С мен така не бива. Аз съм Гошо Платнохода! Не съм някакъв залюпен военноморски, гдето за тюлен се перчи, пък и за костур не бива. За мене още двайсет и пет на сто пер сен - таж . . .
Гошо Платнохода рядко движеше пеш. За разлика от прякото началство; пенсионер-подводничар; придвижващ все още живи тленни останки в раздрънкана "Волга", с вечно пиян шофьор по съвместителство; нашият човек яздеше поочукан но съвсем в ред "Мерцедес". Труднодостижим лукс и понастоящем по тези отвратителни места. В колата на Платнохода нонстоп ехтяха записи, изпълнени с омайни ахкания и тежки охкания, напомнящи за характерния за морските лица потомствен онанизъм. Ухаеше на скъпи пури, тас-кебап и зарязани жени. Въртеше се видео. Под краката подрънкваха бутилки. Не бе безопасно човек да попадне в тази кола.
И ЕТО,
веднъж се наложи на нас двамата, да потеглим към столицата, за покупка на нови водолазни съоръжения. Поредна мечта за рабΰт на Гошо Платнохода. От как се бе главил на работа при нас; държавно учреждение за брегова охрана на бюджетна издръжка, създадено по силата на нам-кви международни задължения; подобна възможност не му бе предоставяна. Това се отразяваше не само върху
работата на предприятието, но и, върху неговия авторитет на мангизлия водолаз-всезнайко.
И ето, качваме раздрънкания негов "Мерцедес", боя-дисан отровно зелено. Най-раздрънкания на света - но не и в Белоград. Незначително градче по крайбрежието на всевечния Темарин. Прехранващо се, че и проспериращо, от незаконен износ на менте-цигари, печат на фалшиви долари, и драгиране на дъното на залива за рапани.
Натъпкваме гориво до чертата. И, литваме по маги-страли, че и черни пътища - за по-кратко и много по-разумно. Без да бързаме, щото всъщност няма за къде. Отсядаме в крайпътни ханчета и мотели. (Това е Живота!)
Хапваме до насита. (Иначе не се издържа!) Пийваме в норматив. (Само една бира, полицейски!) Слушаме идиотска музика от дискове, без да престанем да размечтаваме за спокоен живот на село. Занасяме се подир всяко застигнато маце. Ако е с кола, изпреварваме го. Ако е без кола, вземаме го с нас.
А животът, ежедневният наш скапан живот, блести като нов. Святка хубав. Бляска весел, чак радостен. Стък-лата на прозорците са спуснати до дъно. Вятърът развява нашите коси. (Нищо не напомня, че Старостта ето решила е, и иде!) Протегнали навън ръце, вкопчили ги в покрива на колата, придържайки я да не литне, нам е от хубаво по-хубаво. Злостно, а до съвършенство хубаво
ПО ЕДНО ВРЕМЕ УСЕЩАМ,
как не, усещам как нещо не е в ред. Нещо трепва в мене и гнети. Някак смутителна започва да ми се струва цялата тази забавна безгрижност на Гошо. И, започвам да отварям ςчи на четири. И знаете ли, какво откривам, знаете ли? Досещате ли се?
Гошо Платнохода не се интересува от крайпътни знаци.
Гошо Платнохода презрително профучава покрай разни незначителни малолитражки, готов да ги прасне по огледалата.
Гошо Платнохода мерне ли крайпътен подлез, вдига вежди нависоко. Изръмжава нещо смахнато под нос. Притваря ужасен очи. Крещи като изтърван, готов да вкара
колата право в прохода на подлеза за пешеходци. Където стъпалата се вият стръмничко надолу, за да преминат под пътното платно, и се покажат от другата страна на магистралата по огледален начин. Всичко това ме хвърли в паника, а аз не се паникосвам от що да е. Под предлог, че не съм карал никога подобна луксозна кола, настоях да седна зад волана аз. Гошо ме изгледа разярен. Помърмори, помърмори, установи че на началство не се отказва, па се изопна на задната седалка. Вирна потни миризливи крака в някога бели чорапи. Изсекна се. Шумно се уригна. Неуловимо просмърдя. Изпя, а по-скоро изкрещя, откъс от една някога доста популярна песен.
- Йо - хо - хо - хо - о - о, - И бутилка ром . . .
И миряса.
Нагласих огледалото да си го имам пред очи. Моят печен водолаз заспиваше, после се стряскаше всред сън. Извършваше странни движения с ръце. Върте-ше въображаемо кормило. Изохкваше. Унасяше се в неиз-мерими дълбини. Отново захващаше същото. Ръкомаха-нията му бяха безредни, и мощни. Тежките му ръце на водолаз, от време на време успяваха, и ме тупваха по главата. Щом прекали с ръкомаханията и ругатните през сън, отбих под един крайпътен орех.
Разтлах одеяло.
Измъкнах го от колата.
Заставих го да легне да поспи.
Не заспа. Приседна върху одеялото. Разгъна особено тъжен поглед. Заподсмърча. От големият му фасон на водолазен фараон не бе останало нищо.
- Има една бутилка, - простена, - между седалките някъде . . .
Вече я бях отворил. Заби глътка в гърлото. Преполови я. Пропя своят боен речитатив.
- Йо - хо - хо - хо - о - о, - И бутилка ром . . .
Въздъхна. Прохлипа. Реши, рече и каза.
АЗ,
Господин Шефе - началник по необходимост и скапаняк по призвание, с тапия от задморски център за подготовка на дълбоководни, (Нищо не значи!), рядко разкривам цялата Истинска Истина, ама на теб ще я разкажа. Спускал си се в тренировъчен кладенец - чест и почитания. И какво! Видя светлини пред носа си, а? После бух в барокамерата, а? И сега, цял началник и половина, с пръснати дробове от азота. А - не! Никс! Такива на Гошо Платнохода не минават. Без пари за нищо на света, и никс, и невър форевър!
АЗ,
Господин Шефе - началник по необходимост и скапаняк по призвание, с тапия от задморски център за подготовка на дълбоководни, и номенклатура стара поголовна, може да не съм високо едукиран като теб, ама на въдици трудно се хващам.
АЗ,
Господин Мой Много Мой - Началник, много си я исках за жена. За жена я исках, не за слугиня. Слугини мно-о-о-го! Жени малко, бабам, жени малко. Именно заради нея; и заради онези въшливи долари, гдето държавата даде и си
ги взе обратно по един така файнски начин; отидох по онова време да си се трудя в Пустинята.
Не се дадох на тропиците.
Оцелях от акулите.
Закъсах с кесонката.
Щото, как няма да закъсам, като бяха сторили икономии. Вместо да купят барокамера, бяха рушнали на немския супервайзер ново Ауди, че да не ни прекрати договора. Иначе успях! Понапълних джеба с парички. Даже имах онова, как се думаше, Ва-лут-на Спестов-на Книжка. Сега нямам. Впрочем има я, но перфорирана с ей такива големи дупки, а това означава анулаж и пълен фукарлък. Независимо от тази лъсната отвън и изкормена отвътре дрожка.
Сви палец и показалец за да покаже дупка.
С другата ръка показа втора.
С двете как клин влиза в дупка.
Гледах неговото грапаво лице, кой знае защо станало напълно бяло. Присвитите очи с поглед, който не искаше да ме забележи. Потрепващите негови ръце. Теж-кото кораво тяло. Дива водолазна дрипа, изхвърлена от бреговото море, върху слънчасалия пясък. Безсилно за-тръшната под сянка на крайпътен орех. Не ми оставаше нищо друго, освен да слушам, да слушам, и да слушам. Отпих от преполовената бутилка. Повторих, и потретих.
ПОДИР ГОДЕЖ
отидох под онзи скапан климат, Шефе, подир годеж, глътнал пари колкото за цяла свадба. Добре, че не сключих брак, Шефе, Маман не разреши тогава, Бог да я прςсти Шефе, неотдавна я блъсна джип, (Туй Хамърите са голямо нещо!?!), сега никаква я няма. Амин!
Добре поработихме там, много точно, съвсем по план, че и до край. После, работата свърши изведнъж. Фабриката за вода взе, че тръгна. Чиста питейна вода правеше инсталацията от най-калпава морска, а освен това с миризма на извор в планината. Машините японски. Строителството нашенско. Можеш да си представиш, какво е сега там, подир толкова години. Ами, можеш! И да искаш не можеш!
КИМАХ УТВЪРДИТЕЛНО.
Все още не бе казал нищо съществено. Знаех в общи черти, какво се бе случило, за какво ще стане дума. Подробностите предстоеше да науча.
ДОЙДЕ ВРЕМЕ,
Шефе, за раздяла с братята от приятелската нам страна, защото целият този черен изнурителен до смърт бач, най-напред бе братство и приятелство, и едва тогава бизнес и прочие.. Едва подир това политика, търговийка явна и неявна, и тъйнанататъчи по канала. Дойде време, Шефе, за прощална вечеря. На която не можеше да не си покажем магариите. При тамошния сух режим, можеше да се пие алкохол единствено неявно, при особени случаи. По случай предпоследния от особените случаи бръкнахме се и платихме на полицая, гдето те гледа за бакшиш в ръцете и прегрешения в очите. Подир това, се запихме като нищожества.
ЗАМЪЛЧА.
По шосето колите фучаха. От време на време се мяркаха прашясали от път камиони. Старомоден парен валяк се правеше, че бърза.
ТИ ЗНАЕШ ДРАГИ,
аз почти не пия, (Бе пресушил Белият Кон - трябваше да му се вярва!), но го сторих за прослава на отбора. Същия отбор, който сега имаш на разположение. Отбор, който няма да те посрами никога, за нищо на света.
Защото никога никой няма да узнае, каква е играта изцяло и напълно, и докрай, надосъвсем.
Всичко бе наред Шефе до тогава, докато в един глас всички ме поднесоха заради Дςна Примадςна. Моята изгора, годеницата ми де, моята най-искренна и съвъl